Автор: Стела Христова
Ако енергийните проекти стъпят върху бивши мини и изоставени индустриални зони, това може да ускори енергийния преход и да даде нов живот на вече увредените земи.
Стела Христова е автор в Климатека и експерт в сферата на климатичните политики и устойчивото градско развитие. Тя ръководи програма „Климат и енергия“ във WWF България. Завършила е магистърска програма по градско управление в университета Еразъм Ротердам със специализация в областта на екологичната и социалната устойчивост. Занимава се със смекчаване и адаптация към климатичните промени. Работи активно по пространственото планиране на възобновяема енергия.
- Нарушените терени са земи, увредени от човешка дейност: основно бивши мини, кариери, депа за отпадъци, индустриални зони и други изоставени или деградирали площи.
- Тези неизползвани вече земи в България имат голям потенциал за развитието на възобновяема енергия.
- Върху такива територии могат да бъдат изградени около 9,1 GW соларни мощности или близо 70% от очакваните да се въведат до 2050 г. според поетите ангажименти към ЕС.
- Използването на вече увредени терени би ограничило натиска върху природата и земеделските земи.
Обичайно говорим за климатични промени и опазване на природата като за две отделни теми и за две различни цели. От едната страна стои необходимостта от все повече възобновяема енергия, енергийна независимост и отказ от изкопаемите горива – основният източник на парникови газове и водещ фактор за изменението на климата. От другата страна са засилващи се тенденции на изчезване на цели видове, голям процент разрушени местообитания и екосистеми в криза.
Но двете предизвикателства са неразделна част на една и съща реалност: няма как да овладеем климатичната криза, ако продължаваме да губим природата – нашият пръв съюзник в поглъщането на парникови газове и смекчаването на мащаба на кризата. Не можем да опазим природата, без да ограничим затоплянето и климатичните изменения, които променят и увреждат екосистемите около нас.
През последните години Европа все по-ясно поставя двете цели заедно – ускоряване на прехода към чиста енергия и възстановяване и защита на природата. Актуализираната Директива за възобновяема енергия (RED III) предвижда 42,5% дял на ВЕИ в ЕС до 2030 г., а паралелно с това Европейската стратегия за биоразнообразието и Регламентът за възстановяване на природата поставят амбициозни цели за възстановяване на увредените сухоземни и морски екосистеми – до 2030 г. – 30%, а до 2050 г. – 90% от тях.
Налага се да надскочим противопоставянето на климат и природа и да намерим пътя да действаме за двете едновременно.
Снимка на Badibanga Roger / източник Unsplash
Откъде да започнем: природа и климат заедно
Пространството не е безкрайно. Затова е важно да го използваме така, че едновременно да развиваме чиста енергия и да пазим природата.
Това може да се случи, ако инвестициите се насочват с приоритет към т.нар. нарушени, деградирали и урбанизирани площи. Това може да ускори енергийният преход и да ограничи натискът върху природата и местните общности.
В България, която има значителен потенциал за възобновяема енергия и ценна природа, правилният баланс между бързото развитие на ВЕИ и опазване на биоразнообразието е особено важен.
Нов живот за старите мини
Над 100% от соларната и 16% от вятърната енергия на сушата може да дойде от нарушени терени.
Според европейското и българското законодателство, за ускореното развитие на ВЕИ, с приоритет трябва да се използват изкуствени, застроени площи и нарушени терени.
Какво са нарушени терени?
Това са местата, върху които индустрията или цялостно човешката дейност вече е оставила своя негативен отпечатък. Това са мини, депа за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, както и покриви на сгради, транспортна инфраструктура, паркинги, урбанизирани територии, както и земи с влошено качество.
Страната може да преизпълни целта си за соларна енергия за 2050 г. (спрямо актуализирания ИНПЕК 2021 – 2030 г.), ако използва именно тези земни площи. Това показва анализ на WWF-България от 2024 г.
Там могат да се инсталират приблизително 9,1 GW от планираните до 2050 г. 13,66 GW фотоволтаици. В България вече има около 6 GW соларни мощности.
При ветроенергийните мощности възможностите са по-малки заради технически и законодателни ограничения, както и зависимостта от наличие на вятър – около 16% от планираните нови мощности до 2050 г. могат да бъдат изградени върху нарушени терени.
В редица европейски държави, в това число и съседна Гърция, има успешни примери за ВЕИ проекти в такъв тип територии. Във Франция някои от най-големите соларни мощности са върху вече нарушени от човешка дейност терени, като Creil Solar Park и Marville PV Solar Plant – те са изградени върху стари авиобази. В Германия пък се намира един от най-големите соларни паркове в цяла Европа: Witznitz Solar Park, изграден върху рекултивирана мина за лигнитни въглища.
Перник след въглищата
През 2025 г. подходът е тестван на местно ниво, а пилотна община е Перник. Общината е на четвърто място по нарушени терени след София и въгледобивните Раднево и Гълъбово. Перник е и със силни традиции в минната индустрия и има сериозни предизвикателства със справедливия преход към чиста енергия, както и с възстановяването на терените, които вече не изпълняват функциите си.
В много стратегически документи на общинско и областно ниво, както и в Териториалния план за справедлив преход на Перник, има предложени мерки и проекти за инвестиции във ВЕИ, рекултивация на земята и устойчивото развитие на територията.
Слънчев шанс за минните терени
Общо 2878 ha нарушени терени са идентифицирани с данни от кадастралната карта, физическите блокове и данни от Copernicus (Фиг.1). Или около 6% от територията на общината – площ сравнима с тази на 4000 игрища за футбол. Възможностите за производство на соларна енергия на такава площ е между 1 и 2 GW, захранваща над половин милион домакинства всяка година.
Фиг. 1 Идентифицирани нарушени терени в Община Перник извън екологично чувствителни зони
ВЕИ без конфликт с природата?
Основен критерий при определянето на терени за ВЕИ е те да не попадат в екологично чувствителни зони. Като например тези от мрежата Натура 2000, защитените територии, крайречни и влажни зони, гори. Така остават 2660 ha с потенциал за производство на соларна енергия.
За вятърната енергия те са около 95 ha, или 3% от общо идентифицираните. Критериите зависят от условията на вятъра, а той е комбинация от няколко параметъра (скорост и плътност на вятъра на 150 м. височина) и отдалеченост от населено място на не по-малко от 500 м.
След среща с общината са валидирани 2489 ха площи, групирани в 12 зони.
Фиг. 2 Идентифицирани нарушени терени с потенциал за ВЕИ (предимно за ФЕЦ)
Големият проблем: липсващи данни
Един от най-големите проблеми се оказват данните. На много места информацията в кадастъра не съответства на реалното състояние на терените, а данните за собственост, концесии и предназначение често са разпръснати между различни институции.
Анализът картографира тези терени по местоположение, собственост, предназначение и начин на ползване. Така стават видими и потенциални конфликти, породени от разминавания между кадастралната информация и реалното състояние на място. Взети са предвид и активни или приключили концесии, които също влияят върху възможностите за бъдещо развитие на такива територии (Фиг. 3).
Фиг. 3 Нарушени терени с потенциал за ВЕИ (предимно за ФЕЦ) спрямо идентифицираните действащи концесии в обхвата на общината
Основният извод е, че общините трябва да имат водеща роля в този процес. Те могат да допълнят анализа с местни данни за устройствени планове, инвестиционни намерения и концесии, които често липсват в националните бази. Затова поддържането на актуална кадастрална информация е от ключово значение, особено при земеделските и горските територии, където неточностите са най-чести.
Наръчник и пример за други общини
Наръчникът за общини за идентифициране на нарушени терени в извънградски територии, подходящи за ВЕИ може да послужи и на други общини с интерес да обследват територията си по сходен начин и да насочват соларни и вятърни инвестиции към безконфликтните територии.
Какво липсва?
В България все още липсва цялостно пространствено планиране, което да насочва инвестициите във фотоволтаична и вятърна енергия към най-подходящите места и да ограничава въздействието върху природата. Приоритетно трябва да се използват вече нарушени и изкуствено създадени терени – подход, който вече се прилага в редица европейски държави.
Липсва и координирана политика за рекултивация, преизползване и управление на бивши минни терени. Това планиране трябва да стъпва на надеждни данни, но днес голяма част от информацията е разпокъсана между различни институции, непълна или налична само на хартия. Все още няма и единни регистри за деградирали терени, депа и други подобни обекти.
Как Франция насочва ВЕИ към тези терени?
Във Франция със закон (Закона за ускоряване на производството на ВЕИ, 2023) са са въведени политики за насърчаване на ВЕИ инвестициите във вече застроени (индустриални зони, транспортна инфраструктура, паркинги) и нарушени терени. Има и задължителни изисквания за соларни навеси на големи паркинги, покривни фотоволтаици за реновирани сгради и улеснени процедури за ВЕИ в нарушени терени.
Необходим е и по-добър достъп до информацията за концесиите за добив на подземни богатства. Данните често са непълни или недигитализирани, което затруднява оценката на възможностите за бъдещото използване на тези терени. Дори информацията за много стари мини и депа не е лесно достъпна.
Сред важните условия за по-добро планиране е поддържането на актуална и публично достъпна кадастрална карта. Така по-лесно могат да се определят подходящите места за развитие на ВЕИ според предназначението, начина на ползване и собствеността на земята.
Общините имат ключова роля, но за да насочват инвестициите към най-подходящите терени, те се нуждаят от повече експертен капацитет – урбанисти, еколози и ГИС специалисти. Необходимо е също устройствените планове да бъдат дигитализирани, а местните общности да участват още в началото на процеса.
Как Германия съчетава ВЕИ и опазване на природата?
В Германия, от 2022 г. със закон е заложена национална цел: ~2% от територията да бъде предназначена за вятърна енергия до 2032 г. Но отговорността за постигането на тази цел е разпределена между отделните провинции и делегирана на местната власт. Подходът е децентрализирано пространствено планиране – всяка провинция картира територията си и обозначава подходящи зони за вятърна енергия, като изключва екологично чувствителни територии, включително защитени зони и други площи с висока природозащитна стойност. Държавата осигурява и стимули за покривни и балконски фотоволтаици, както и за ФЕЦ върху бивши индустриални и нарушени терени. Административната организация на Германия не е идентична с българската, но е добра практика.
Какво печелят хората?
Ползите от бъдещите инвестиции е добре да бъдат споделени с местните общности. Включването им във вземането на решенията и в разпределението на част от финансовите ползи е важен фактор за успешното развитие на ВЕИ.
Все повече европейски държави прилагат такива практики. Това може да включва дялово участие на общината или на отделни граждански сдружения във ВЕИ проекти; подкрепа за създаване на местни енергийни общности от страна на инвеститорите; както и фондове за местно развитие, в който да отива процент от печалбата от проекта.
Така проектите за възобновяема енергия биха се възприемали не като заплаха, а като възможност за развитие на местните общности и икономика.
Успешното съчетаване на развитието на възобновяемата енергия с опазването на природата е напълно възможно, но и все по-необходимо. Подходът, основан на по-силен фокус върху екологичната устойчивост и социалната отговорност, може да промени негативния дискурс около ВЕИ в България и да повиши обществената подкрепа. Това от своя страна ще създаде условия за устойчиво развитие на чистата енергия, без да се застрашава природата. Така климатичният и енергийният преход могат да бъдат успешни в дългосрочен план с по-голяма предвидимост за инвеститори и повече ползи за местните общности.
Източник: https://www.climateka.bg/izostaveni-zemi-chista-energiya/
